Наскоро клиент ме попита следното: В кои случаи законът дава право на работодателя да задържи трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на трудовото правоотношение?

В конкретния случай работодателят обосновал задържането на трудовата книжка с неизпълнение на задължение на работника за възстановяване на получена сума за представително облекло пропорционално на неотработените месеци за годината след прекратяване на трудовото правоотношение и поради това отказал предаването й докато не бъде възстановена сумата.

Отговорът на въпроса се съдържа в разпоредбата на чл. 350, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 6, ал. 2 и 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС).

Чл. 350, ал. 1 от КТ: При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

Чл. 6, ал. 2 от НТКТС: При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1.

Чл. 6, ал. 3 от НТКТС: Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.

Видно от относимите разпоредби на закона задължението на работодателя възниква НЕЗАБАВНО след прекратяване на трудовото правоотношение по силата на закона и не е нужно да бъде канен, молен от работника/служителя и независимо на какво основание и по чия инициатива е прекратено трудовото правоотношение, независимо от това дали работникът/служителят има някакви задължения към работодател или има неуредени въпроси или възникнали спорове между тях във връзка със съществувалото трудово правоотношение и неговото прекратяване.

Тоест отговорът на поставения от клиента въпрос е следният: Работодателят не може да задържа трудовата книжка на работника или служителя при никакви обстоятелства и на никакви основания. Законодателят не е посочил нито една хипотеза, в която работодателят законосъобразно да има правото да откаже връщането на трудовата книжка на работника или служителя.

В конкретния случай дори действително работникът/служителят да дължи възстановяване на сума, получена за представително облекло, работодателят няма право да задържа трудовата книжка и нейното невръщане на работника/служителя е незаконосъобразно. Тези задължения на работодателя и на работника/служителя не са насрещни, нито еквивалентни. Между тях липсва такава връзка, която може да обуслови изпълнението на задължението на работодателя за връщане на трудовата книжка в зависимост от изпълнението на задължението на работника/работника.

Както се вижда от ал. 3 на чл. 6 от НТКСТ дори и в случаите, когато работникът или служителят не се явява да получи трудовата книжка, работодателят не се освобождава задължението да я върне.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ, удостоверяващ съществуването на определени факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя – трудов стаж, работна заплата, основание и дата на прекратяване на трудово правоотношение и др. и е доказателство за отразените в нея факти и обстоятелства. Непредаването на трудовата книжка от страна на работодателя може да възпрепятства работника/служителя да постъпи на друга работа и по този начин да реализира трудов доход, може да му създаде трудности при регистрирането му като безработен в съответната Дирекция „Бюро по труда“ и др.

Тъй като трудовата книжка удостоверява важни факти и обстоятелства и при нейното задържане от работодателя работникът/служителят не може да ги удостовери за него могат да настъпят вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от Кодекса на труда работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратен. От тази разпоредба следва и още нещо: работодателят не може да се освободи от отговорност за вредите от незаконното задържане на трудовата книжка с твърдение, че това е станало по вина на негов служител.

За да възникне правото му на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, следва ли работникът/служителят да доказва, че за него са настъпили вреди, поради непредаване на трудовата книжка от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение?

Работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ в размер на определеното в чл. 226, ал. 3 КТ, без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка, тъй като тяхното настъпване е презумирано от закона. Съгласно чл. 226, ал.3 от КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен. Това означава, че работникът/служителят не е необходимо по някакъв начин да доказва, че действително е претърпял вреди в този размер.

Работникът/служителят може да предяви претенцията си директно пред работодателя и доброволно да решат спора. Той може да предяви претенцията и по съдебен ред без да е необходимо първо да се обърне към работодателя, както и в случаите, когато е получил отказ от работодателя.