Заповедта за изпълнение се издава от районния съд по подадено заявление, с което кредитор твърди, че негов длъжник му дължи нещо – най-често парична сума или връщане на вещ. Длъжникът до момента на връчването на заповедта не знае, че срещу него е образувано съдебно производство. Това е така, тъй като съдът издава заповедта за изпълнение в закрито заседание без на този етап да уведомява длъжника и единствено въз основа на твърденията на заявителя в хипотезата на чл. 410 от ГПК и въз основа на изрично посочени в закона документи в хипотезата на чл. 417 от ГПК. Длъжникът узнава за издадената заповед за изпълнение, когато му бъде връчена, ведно с приложено Възражение по образец. В Заповедта за изпълнение се съдържа информация, че длъжникът има възможност в двуседмичен срок да плати или да подаде в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта.

Съществува нагласата винаги да се възразява. Ако длъжникът е изпълнил изцяло или частично задължението по заповедта за изпълнение, е оправдано да се подаде възражение и се представят документите, доказващи плащането. Твърде често получилият заповед за изпълнение доверявайки се на „компетентен“ съвет вписва „възразявам“ или просто подписва образеца на възражение и го подава в съда, защото при подадено възражение нямало да влезе в сила. В други случаи длъжниците биват съветвани нищо да не правят, защото давността била изтекла и кредиторът не може нищо да му вземе. На практика обаче в голяма част от случаите нещата не приключват за длъжника нито с подаването на възражение, нито с предприетото пасивно поведение.

Възраженията могат да доведат до последващо подаване от страна на кредитора на искова молба, с която да поиска съдът да установи със сила на пресъдено нещо спрямо длъжника, че вземането му, предмет на заповедта за изпълнение, съществува. Ако установителният иск бъде уважен, загубилата делото страна ще трябва да понесе разноските, които другата страна е направила във връзка с воденето на делото. Така към дълга ще се натрупат и разноските по исковото производство – за държавна такса, в някои случи и за експертиза по делото, лихви, адвокатски хонорар или юрисконсултско възнаграждение.

Освен това, давността за вземането, дори да е била 3-годишна, с установяване на вземането със съдебното решение, новата давност ще е винаги 5 години от влизане в сила на решението. И така кредиторът се сдобива с нов петгодишен срок, в който може да предприеме действия принудително да бъде събрано вземането му от имуществото на длъжника.

Абсолютно погрешно е винаги да се възразява. Преценката дали е необходимо да се възрази, трябва да се направи след много внимателно проучване на казуса от компетентен адвокат. Преди да се вземе решение дали да се възрази, трябва да се прецени основателни ли са претенциите на кредитора, вземането погасено ли е по давност и много други обстоятелства относими към конкретния казус, които имат значение дали евентуален бъдещ иск на кредитора би бил основателен. Да се прецени едно вземане дали е погасено по давност не е толкова лесно. Давността не е простото изтичане на 3, 5 или 10 години. Тя е доста сложен институт. Дали едно вземане е погасено по давност е необходимо да се изследва много внимателно от опитен юрист. Възможно е давността наистина да е изтекла, но това не означава, че вземането на кредитора се е погасило автоматично с изтичането на съответния срок. Ако давността наистина е изтекла, то длъжникът е необходимо да обяви на кредитора, че ще се ползва от изтеклата в негова ползва погасителна давност. При при заведено производство съдът не следи служебно за давността, а се произнася само в случай на възражение от длъжника за изтекла давност.

Само задълбоченият правен анализ на конкретния случай може да даде отговор дали да се възрази срещу заповедта за изпълнение или не. Потърсете незабавно компетентен юридически съвет, не чакайте последния момент, когато остават ден или два преди да изтече двуседмичния срок. Ако наистина длъжникът дължи на кредитора посоченото в заповедта вземане и не са налице основания за възражение, то при направено възражение и основателност на иска на кредитора длъжникът ще се натовари с още съдебни разноски, адвокатски хонорари, лихви и ще „въоръжи“ кредитора с нова 5-годишна давност.

Настоящата статия не представлява правен съвет, а предполага консултация с адвокат във всеки конкретен случай.