За обезпечаване на едно вземане може да се учреди ипотека върху недвижим имот.

Ипотекарният кредитор не владее ипотекирания имот. Владее го собственикът, който го е ипотекирал или собственикът, който го е придобил след учредяване на ипотеката. Възможно е трето лице-несобственик да владее имота и в последствие да му е признато правото на собственост върху ипотекирания имот по силата на давностно владение. В тази хипотеза ипотеката ще продължи ли да тежи върху придобитият по давност имот (ще следва ли имота)?

Ипотекарният кредитор има право да иска от всяко трето лице да се въздържа от въздействие върху имота (да не влошава състоянието на имота), включително и на собственика на имота, който не е лично задължен, и на лице, което е придобило имота след учредяване на ипотеката. Ипотекарният кредитор в изпълнителния процес има и привилегия да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот в чиято собственост и да се намира той. Ипотеката като акцесорно право се добавя към вземането на кредитора, като вписването дава на ипотеката гласност по отношение на трети лица. Така привилегията на ипотекарния кредитор става противопоставима и на трети лица, които са придобили собствеността на имота или на които са учреди вещни права след вписването на ипотеката. Това означава, че тази привилегия на ипотекарния кредитор е противопоставима и на последващи собственици на имота и титуляри на вещни права, вписани след ипотеката.

Ипотеката се прекратява с прекратяването на главния дълг или ако трето лице, което не е длъжник плати на кредитора. Ипотеката може да се прекрати и чрез отказ на кредитора или погиване на имота, отчуждаването му за държавна и обществена нужда, публична продан, както и ако се слеят качествата на ипотекарен кредитор и собственик. Вписването на ипотеката се заличава по съгласие на кредитора или чрез успешното провеждане на установителен иск, че ипотеката е погасена, въз основа на влязлото в сила решение.

От така уредената обезпечителна функция на ипотеката следва извода, че ипотеката винаги следва имота и ипотеката може да бъде противопоставена на всяко лице, което е придобило права върху ипотекирания имот след вписване на ипотеката. Промяната в собственика на имота не води до погасяване на ипотечното право и поради това е непротивопоставима на ипотекарния кредитор в полза на когото е учредена действителна ипотека върху имота.

Ето защо ипотеката следва имота и в хипотезата, когато е учредена от един собственик, а по-късно ипотекираният имот е придобит от друго лице на оригинерно правно основание – по силата на давностно владение, тъй като с придобиването на имота не се погасяват ипотечните права на ипотекарните кредитори без същите да са удовлетворени.