В наши дни технологичните възможности за свободно и неограничено общуване са разнообразни и лесно достъпни. Невръстни деца умело боравят с телефони, таблети, компютри, използват „Вайбър“, „Фейсбук Месинджър“, „УатсАп“, „Скайп“ и други мобилни приложения за комуникация.

Ако си зададем въпроса в интерес ли е на малолетното дете да контактува свободно и неограничено по негова преценка чрез съвременните технологии, вероятно ще си кажем, че такава неограничена от нищо свобода да общува не е в негов интерес и поради това е необходимо родителите да контролират как малолетното им дете използва съвременните технологии като средство за комуникация, с кого общува, кога и т.н. с оглед, най-общо казано, правилното му развитие на тази ниска възраст и предотвратяване на възможността то да попадне в рискови ситуации.

Ако обаче въпросът е поставен така: „В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права“ как бихме отговорили и аргументирали отговора си?

Върховният касационен съд (ВКС) е имал възможност по конкретен казус да даде отговор точно на този въпрос в Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092 / 2017 г. 4-то гр. отделение.

Преди да посоча отговора, даден от ВКС в цитираното решение, накратко ще изложа казуса: Страните по делото са родители на 11-годишно дете. Бракът между страните е бил прекратен през 2006 г., като упражняването на родителските права е било предоставено на майката, а на бащата е бил определен режим на лични контакти с детето и осъден да заплаща месечна издръжка за детето. През 2017 г. бащата предявил молба с искане съдът да предостави упражняването на родителските права на него, да определи местоживеенето на детето при същия, майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в минимален размер и съдът да определи режим на лични отношения между майката и детето. Първоинстанционният съд отхвърлил молбата. Бащата обжалвал решението. Въззивният съд е потвърдил решението, с което било отхвърлено искането за предоставяне родителските права на бащата, като същевременно е приел, че с оглед изминалите години първоначално определеният режим на лични отношения между детето и бащата се явявал неефективен и определил нов разширен режим на лични контакти, както и „детето да общува свободно и по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка“. Решението е било обжалвано пред ВКС от майката. В касационната жалба същата поддържала становището, че „предоставената на детето възможност да преценява само кога да контактува с баща си чрез звукова и видео връзка е изключително опасно с оглед ниската му възраст и не е в негов интерес.“ ВКС е допуснал касационно обжалване „на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс по въпроса в интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права.“

ВКС дава следния отговор: „На малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето.“

За да отговори на въпроса, съдът излага следните съображения: „Съдебната практика е утвърдено становището, че режимът на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да бъде максимално съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между дете и родител; да се осигури възможност за достатъчно време, през което детето да общува с родителя си, за да се запазят и развиват отношенията на доверие, разбиране и обич. При съвременните технологии, детето има възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живее постоянно и чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване. Възможността на едно малолетно дете да контактува чрез съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена. Несъмнено е, че при възникнала спешна необходимост, когато детето не е под прекия надзор на родителя, упражняващ родителските права, то трябва да има възможност да осъществи връзка и с другия родител. Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права. Родителят, отговарящ за отглеждането и възпитанието на детето следва да организира времето му по оптималния начин, даващ възможност за правилното му развитие; за разпределяне на времето между сън, хранене, подготовка на уроци, почивка, допълнителни занимания (усвояване на чужди езици, спортни тренировки, художествени занимания и пр. дейности, свързани с пълноценната му подготовка за живот след излизане от детската възраст). В детето трябва да се изграждат полезни навици и съзнание, че освен време за почивка и игри, то трябва да изпълнява и задължения, каквито са заниманията, свързани с обучението му. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права. Детето има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес (чл. 12 от Закона за закрила на детето) и това мнение следва да бъде съобразено от родителя, доколкото то е в интерес на малолетния.“

В съответствие с дадения отговор конкретният спор между страните е бил разрешен така: ВКС е намерил, че „Постановявайки детето да общува свободно и по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че детето е малолетно; че малолетното дете може да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес, но не и да определя свободно времето си за учебни занимания и почивка; че предоставената свобода на преценка на времето създава опасност за вероятна вреда за детето, което не е в най-добър негов интерес (§ 1, ал. 5, б. „г” ДР ЗЗакр.Детето).“ С оглед изложеното ВКС е отменил въззивното решение „в частта му, с която при определяне режима на лични контакти между детето *** и бащата *** е постановено детето да общува свободно, по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка“ и е постановил „на основание чл. 59, ал.9 СК детето *** да общува с бащата *** чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на свободното си време съобразно дневния режим, определен от майката ***.“

Забележка: Всички цитати са от Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092 / 2017 г. 4-то гр. отделение, ВКС, като е необходимо да отбележа, че единствено цялостното прочитане на решението дава възможност да се вникне задълбочено в тълкуването на материалноправния въпрос от ВКС. Решението е публично достъпно на сайта на ВКС: http://www.vks.bg/vks_p03.htm

Настоящото изложение не представлява юридически съвет и е с информативна цел. Според автора дадения отговор на разглеждания правен въпрос и неговото тълкуване от ВКС би представлявал интерес за аудиторията на сайта.