Правна уредба

Правната уредба на припознаването се съдържа в чл. 64-67 от Семейния кодекс (СК); чл. 35, чл. 49, чл. 74-75 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР); чл. 44 и чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Същност и форма на припознаването

Припознаването е един от способите за установяване на произход. Чрез него извънсъдебно се установява както произход от майката, така и произход от бащата.

Според разпоредбата на чл. 64 от СК всеки родител може да припознае своето дете. Припознаването не е ограничено нито от възрастта на детето, нито от някакъв времеви срок от раждането му.

Могат да бъдат припознати и заченати деца. В тази хипотеза припознаването се отнася до всяко дете, което жената ще роди в определен бъдещ момент. Припознаването е под отлагателно условие и ще породи действие от момента на раждането. Законът допуска да бъдат припознати и починали деца, които са оставили низходящи. Това припознаване е свързано с наследяването, тъй като децата наследяват преди родителите.

Припознаването е едностранно извънсъдебно волеизявление на едно лице, че определено дете произхожда от него. За извършването му не е необходимо съгласието на другия родител, нито на детето.

Актът на припознаване е строго личен. Това означава, че зависи единствено от личната преценка и желанието на припознаващия, поради което припознаването не може да бъде извършено от пълномощник или от наследниците на починалия биологичен родител.

Припознаване може да извърши само дееспособно лице. Ето защо малолетните и поставените под пълно запрещение не могат да извършат припознаване чрез законните си представители. Непълнолетните, навършили 14-годишна възраст, но ненавършили 16-годишна възраст с попечителско съдействие могат да извършат припознаване. Тъй като СК признава специална семейноправна дееспособност на лицата навършили 16-годишна възраст, но ненавършили 18-годишна възраст, те могат лично без попечителско съдействие да изразят правновалидна воля за припознаване на дете.

Припознаването е формален акт. Това означава, че за да е действително припознаването следва да бъде извършено в предвидената от закона форма. Чл. 65, ал. 1 от СК предвижда три алтернативни форми за извършване на припознаването:

  • с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние;
  • с Декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние и
  • с подаване на заявлението чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

Припознаването е неотменим акт. Веднъж направено пред длъжностното лице по гражданско състояние в предвидената от закона форма и ред не може да се оттегли от припознаващия.

Компетентен орган

Компетентен орган е длъжностното лице по гражданското състояние по настоящия адрес на припознаващия.

Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, на кметските наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация. Кметът на район или кметство води регистрите на населението и за гражданското състояние и изпраща актуализационни съобщения до ЕСГРАОН.

Ход на процедурата

Длъжностното лице по гражданско състояние проверява самоличността на припознаващия, тъй като волеизявлението се извършва лично или дали волеизявлението на припознаващия е отразено в нотариално заверена декларация. Следва да провери и дали детето може изобщо да бъде припознато, т.е. дали вече няма установен произход.

Длъжностното лице не проверява истинността на волеизявлението, тъй като то е доброволно.

Длъжностното лице съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

Оспорване на припознаването

Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването по административен ред в тримесечен срок от съобщението. Това оспорване се извършва с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние, в което се изразява несъгласие с припознаването без да е необходимо оспорващият да доказва по какъвто и да е начин, че припозналият не е родител на детето. Ако се извърши такова оспорване, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на проход. Произходът ще се установи по силата на съдебното решение, а не на припознаването.

Ако детето е било малолетно, в срок до една година от навършване на пълнолетие или от узнаване на припознаването, ако то е станало по-късно, детето има правото да оспори припознаването по съдебен ред чрез отрицателен установителен иск. Ако се установи, че детето не е било родено от припозналата го жена/не е било заченато от припозналия го мъж, припознаването ще отпадне с обратна сила, като след влизане в сила на съдебното решение то се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

Извън горните случаи припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред в едногодишен срок от извършването му от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от прокурора.

Когато припознаването не бъде оспорено в 3-месечен срок от съобщаването от другия родител или от детето, припознаването се вписва в акта за раждане.

Унищожаване на припознаването

Съгласно чл. 67 от СК припозналият може да иска унищожаване на припознаването по съдебен ред поради грешка или измама, заплаха и при недееспособност.

При грешка или измама припознаващият е имал невярна представа, в следствие на която е взел решение за припознаване.

При заплахата припознаващият е взел решението за припознаване под въздействие на основателен страх и именно този страх е причина да извърши припознаването.
В третата хипотеза следва да се установи, че припозналият е бил недееспособен към момента на припознаването.

Срокът за унищожаване на припознаването е едногодишен. При грешката и измамата срокът започва да тече считано от датата на извършване на припознаването, при заплахата – от прекратяване на заплахата, а в последната хипотеза – от придобиване на дееспособност. След изтичане на срока искът е недопустим.