Бракът може да бъде прекратен с развод само по съдебен ред: чрез предявяване от единия съпруг на конститутивен иск за развод поради разстройство на брака (исково производство) или чрез обща молба на съпрузите по взаимно съгласие (безспорно, охранително производство).

Настоящото изложение има за цел да очертае основни въпроси на исковия брачен процес и няма претенции за изчерпателност на спецификите на разглежданата материя. Не представлява правен съвет или консултация. Всеки казус има своите особености, с оглед на това следва да бъде направена внимателна преценка коя от двете процедури е най-подходяща.

Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и тази доброволност трябва да съществува във всеки един момент. Никой не може да бъде принуден да продължи да живее в брачна връзка, ако не желае това. Законът е признал правото на всеки един от съпрузите да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен (чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс). Това право има строго личен характер и принадлежи на всеки един от съпрузите, който може да упражни това свое право, въпреки несъгласието на другия съпруг.

Основания за развод поради разстройство на брака

За да допусне развода поради разстройство на брака, съдът прави правна преценка дали и в каква степен установените в съдебното производство факти от живота на съпрузите са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака. С други думи казано: съдът констатира какво е фактическото състояние на брака – дали брачните отношения са до такава степен влошени, няма възможност да бъдат заздравени и бракът съществува само формално, или отношенията между съпрузите са в някаква степен влошени, но това състояние на отношенията им е временно и преодолимо. Всеки един от тези факти сам по себе си е основание за иск за развод. Тези факти от живота на съпрузите, които са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, се излагат изчерпателно в молбата до съда и следва да бъдат доказани от ищеца. Непосочените основания (факти) за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,  но настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Следователно всички факти от семейния живот, обосноваващи настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, следва да бъдат посочени в брачния исков процес най-късно до приключване на устните състезания. Във всеки конкретен случай съдът прави преценка действително ли тези факти са довели до дълбоко и непоправимо разстройство.

Съдебната практика приема, че дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и тя няма съдържанието каквото законът и моралът изискват. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде непоправимо, когато брачните отношения са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее, няма възможност съпрузите да се помирят и да запазят брачният си живот.

Значението на вината в брачния процес

От изложеното се вижда, че установяването на дълбокото и непоправимо разстройство не изисква и задължително установяване на кой от съпрузите /или на двамата/ е вината за това състояние на брака, нито с нейната степен. Ако бракът е безполезен за самите съпрузи и родените от брака деца и за обществото неговото формално съществуване е ненужно.

Според разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК по въпроса за вината съдът се произнася само ако някой от съпрузите е поискал това.

При действието на стария СК от 1985 г. съдът служебно се произнасяше относно вината за разстройството на брака, освен ако съпрузите не поискат съдът да не се произнася по вината и постигнат споразумение. Брачната вина имаше значение при определяне на кого от съпрузите да се възложат родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. Чл. 106, ал. 2 от стария СК предвиждаше, че родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не се възлагат на виновния съпруг.

За разлика от стария СК, действащият СК, в сила от 01.10.2009 г., не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 106, ал. 2, а възприема  друг подход за решаване на въпросите относно родителските права, видно от разпоредбата на чл. 59, ал. 1: При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес.

От това правило следва извода, че е възможно да бъде постановено решение с произнасяне по въпроса за вината, а по отношение на родителките права страните да постигнат общо съгласие. Само ако не се постигне съгласие  съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

В някои хипотези вината в брачния процес има значение.

– Вината има значение  за разноските по делото. Съдебните разноски се възлагат се възлагат в тежест на виновния съпруг. Когато няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

– Брачната вина има значение за възможността да се търси издръжка от другия съпруг след развода.  Невиновният за развода съпруг има право на издръжка – чл. 145, ал. 1 от СК.

– Брачната вина има значение като условие за продължаване на брачния процес от наследниците на починалия ищец (призваните към наследяване негови низходящите или родители), само ако  искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг. Само в тази хипотеза посочения кръг наследници на починалия ищец могат да продължат брачния процес.

– Брачната вина има значение и в още една хипотеза: Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства – чл. 56, ал. 5 от СК.

Развод при бременност на съпругата

В тази хипотеза производството по брачния иск се спира по искане на съпругата до навършване на 12-месечна възраст на детето (чл.320 ГПК).

Съединяване на искове в брания процес 

В брачния процес могат да се предявяват за съвместно разглеждане и небрачни искове.

– С брачния иск може да се съедини иск за промяна на фамилното име, ако някой от съпрузите е променил фамилното си име при сключване на брака.  Това може да иска само съпругът, променил името си при сключване на брака, но не и другият съпруг.

– С брачния иск може да се съедини и иск за издръжка между съпрузите. Издръжка се дължи на бивш съпруг само ако той е нетрудоспособен и не може да се издържа от доходите и имуществото си.

– Брачният иск може да се съедини и с иск за ползване на семейното жилище.

– Ако страните имат ненавършили пълнолетие деца задължително с иска за развод се съединяват следните искове: иск за упражняване на родителските права; иск за личните отношения и издръжката на децата и иск за ползване на семейното жилище.

 Исковият брачен процес е особено съдебно производство. 

Ход на производството се поставя с искова молба, предявена от един от съпрузите. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

Исковата молба се подава пред съответния районен съд в района на постоянния адрес на ответника. Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:  посочване на съда; името и адреса на ищеца и ответника, на техните законно представители или пълномощници, ако има такива, ЕГН на ищеца; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; в какво се състои искането и подпис на лицето. Още с исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

След постъпване на исковата молба съдът прави проверка дали същата е редовна. При редовност на исковата молба съдът разпорежда препис от исковата молба и доказателствата към нея да се връчат на ответника. Ако се установи, че съобщението с препис от исковата молба и доказателствата, не могат да се връчат лично на ответника, се пристъпва към осъществяване на уредената в ГПК специална процедура за призоваване, след което на ответника се назначава особен представител (адвокат) на разноски на ищеца, който да го представлява по делото.

От датата на получаване на книжата по делото ответникът (особеният представител) разполага с 30-дневен срок да отговори на исковата молба, да направи своите възражения и искания.

След изтичане на 30-дневния срок (дори и ответникът да не е депозирал отговор – това е негово право, а не задължение), след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата и насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението.

Съдебно заседание

Строго личният характер на брачните отношения налага по брачни дела да вземат участие лично съпрузите.

Чл. 321, ал. 1: В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

Това задължение за явяване в първото заседание е абсолютно за ищеца. Идеята на законодателя, заложена в изречение второ на горното разпоредба, е, че като не се явява лично пред съда ищецът демонстрира липсата на категоричност в намерението си да прекрати  брачната си връзка.

За да осуети прибързан и лекомислен развод и за да се заздрави брачната връзка законът въвежда по брачни дела задължение за съда да напъти страните към медиация или друг доброволен способ за уреждане на спора.

Първо съдът е длъжен да направи това преди откритото заседание – с определението за насрочване на делото.

В първото открито съдебно заседание, след като извърши първоначалните действия по разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба, съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Ако страните постигнат съгласие за медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.

В зависимост от становището на страните са възможни три хипотези:

съдът да спре делото – при постигнато съгласие за започване на медиация или друг способ за разрешаване на спора. В този случай всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.

  1. да продължи исковия брачен процес – ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
  2. Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.
  3. По молба на някоя от страните съдът може да определи привременни мерки по въпросите за грижата и издръжката на малолетните деца от брака (ако има), ползването  на семейното жилище и друго имущество, придобито през време на брака и др. въпроси. Привременните мерки имат сила до постановяване на окончателното решение.

Във всеки един момент в делото страните имат възможност да изложат споразумение относно всички или някои последици от развода. В този случай по искане на съпрузите съдът допуска изменение на иска като от производство по общия исков ред се преминава към производство по взаимно съгласие.

Решение

Районният съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок  от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Обжалването на решението по брачните искове разкрива една особеност.   Решението за развод може да се обжалва и от ищеца, за да запази брака, като се откаже от брачния иск във втората инстанция. Срещу нито едно друго решение, с което  искането е уважено, ищецът не може да подаде жалба.

Решението за развод на районния съд влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Постановеното решение за развод важи спрямо всички. В обществен интерес и с оглед необходимостта от стабилитет на гражданското състояние на лицата е установено правилото: че е недопустима отмяна на влязло в сила решение, постановено по брачен иск – за развод, унищожаване или признаване несъществуването на брака.