В това изложение ще се опитам накратко да разгледам основните въпроси в производството за прекратяване на брака по взаимно съгласие. То няма претенции за юридическа изчерпателност на материята, а е с цел практическо онагледяване на юридическата същност и съдебната процедура на този способ за прекратяване на брака. Поради това изложението обхваща основните въпроси и използването на юридическа терминология е сведено до минимум.

Допускането на развод въз основа на съгласието на съпрузите е проявление на принципа на доброволност на брачния съюз. Този способ за прекратяване на брака е най-лесно достъпният, значително по-бърз и по-евтин, за разлика от развода по исков ред поради разстройство на брака. Предимство на този вид развод е и възможността съпрузите да запазят добри отношения по време на развода, така и след това, запазването на които е от особена важност най-вече ако има родени от брака деца.

До приемането на новия Семеен кодекс (СК), който е в сила от 01.10.2009 г., съществуваше изискването да са изтекли поне 3 години от сключването на брака, за да може съпрузите да се разведат по взаимно съгласие. Действащият СК не поставя такова изискване за изтичане на определен период от време от сключването на брака, за да могат съпрузите да пристъпят към развод по взаимно съгласие.

Предпоставките за допускане на развод по взаимно съгласие са две:

  • сериозното и непоколебимо съгласие на съпрузите за развод и
  • споразумение между съпрузите по чл. 51 от СК.

За разлика от развода по исков ред (чл. 49 от СК),  при развод по взаимно съгласие (чл. 50 от СК) съпрузите не са длъжни да сочат и съдът не изследва причините, поради които съпрузите са взели това решение. Не се събират доказателства за състоянието на брачната връзка. Основанието за развод по взаимно съгласие е сериозното и непоколебимо съгласие на съпрузите за прекратяване на брака. При този начин за прекратяване на брака е достатъчна волята (решението) на съпрузите бракът да бъде прекратен. Това желание съпрузите трябва да изразят два пъти: първо в общата молба до съда и още веднъж – лично пред съда. По този начин съдът преценява доколко съгласието на съпрузите е сериозно и непоколебимо. Ето защо съпрузите са длъжни да се явяват лично в насроченото открито съдебно заседание, в което отново да заявят пред съда, че желаят да се разведат и че поддържат постигнатото от тях споразумение. Постигането и поддържането на споразумението също е израз на сериозността и непоколебимостта на съгласието за развод. Ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина, съдът прекратява производството. При оттеглянето на съгласието на единия съпруг производството също се прекратява.

Разводът по взаимно съгласие е особено охранително производство. В това производство съпрузите са молители, а не насрещни страни (ищец и ответник).

Производството започва с писмена молба от двамата съпрузи, с която молят съда да прекрати брака им, без да издирва мотивите за това. Молбата се подписва от двамата съпрузи. Компетентен да разгледа молбата е районният съд по постоянния адрес на съпрузите или по постоянния адрес на единия от тях. В практиката най-често към молбата се прилага споразумението по чл. 51 от СК, но не е задължително. То може да бъде представено и по-късно писмено или устно пред съда.

Към молбата се прилагат и други документи: оригинал на удостоверението за сключен граждански брак; актовете за раждане на ненавършилите пълнолетие деца; актове за собственост, ако имуществените отношения между съпрузите са предмет на споразумението по чл. 51 от СК; статистически сведения по образец за всеки от съпрузите и съобщение за прекратен граждански брак (по образец); документ за платена държавна такса (ДТ за завеждане на делото е 25 лв.) и други документи според конкретния случай.

Споразумението по чл. 51 от СК.

Задължителното съдържание на споразумението е посочено в ал. 1 на чл. 51 от СК и касае следните въпроси: 1) отношенията между родители – деца: за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и 2) отношенията между съпрузите: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Смисълът е с това споразумение съпрузите да уредят сами основните последици от развода. С новия СК законодателят изостави идеята със споразумението съпрузите задължително уреждат и имуществените отношения. Те могат да уредят и тези отношения, ако желаят това, както и да се споразумеят и по други последици на развода. Добре е със споразумението съпрузите да решават всички въпроси, които смятат за значими, за да не възникнат спорове в бъдеще. И при сключен брачен договор съпрузите могат да постигнат споразумение по неуредените въпроси в него или да променят клаузи на договора.

Съдът проверява дали споразумението е пълно, т.е. дали съдържа клаузи по всички въпроси, посочени в чл. 51, ал. 1 от СК и да не противоречи на закона или на добрите нрави. Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът проверя дали със споразумението са защитени техните интереси. За да бъде подпомогнат в тази преценка, съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. В случай че съдът констатира недостатъци в споразумението, дава срок на страните да ги отстранят. Ако не бъдат отстранени, молбата за развод се отхвърля.

Най-често делото се разглежда в едно заседание, освен ако възникне необходимост да се събират допълнителни доказателства, или ако съдът констатира недостатъци в споразумението и даде срок на страните да ги отстранят.

Производството приключва с решение, с което съдът допуска развода и утвърждава споразумението, като го възпроизвежда в решението.

Ако със споразумението е уговорено, че единият съпруг получава в дял определено имущество, с решението се събира държавна такса в размер на 2% върху получения дял. Държавна такса се събира и за издръжката – 2% върху платежите за три години. С решението съдът определя и окончателна държавна такса до 40 лв. Всеки от съпрузите понася разноските по делото за своя сметка.

Решението, с което съдът допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване. То е окончателно и влиза в сила от датата на постановяването му. Влязлото в сила решение за развод не подлежи и на отмяна.

При развод поради разстройство на брака, когато ищецът почине по време на бракоразводното дело, призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат делото, ако ищецът е поискал и произнасяне по вината. Но делото за развод по взаимно съгласие не може да бъде продължено от наследниците при смърт на някой от съпрузите.