Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Родителят дължи издръжка и при ограничаване или лишаване от родителски права.

Обикновено клиентите питат какъв е минималният размер на издръжката и как да получа максималния размер.

Конкретният размер издръжка на едно ненавършило пълнолетие дете се определя с оглед потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители (чл. 142, ал. 1 от СК), но този размер не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК.

От 01.01.2018 г. МРЗ за страната е 510 лв., т.е. минималният размер на издръжката от 01.01.2018 г. е 127,50 лв. Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под този минимален размер нито по споразумение между родителите, нито от съда, защото нормата на чл. 142, ал. 2 е императивна.

Ако размерът на договорената по споразумение издръжка или определена от съда е под този размер, имате право да предявите иск за увеличение на издръжката дори само поради това обстоятелство. Наред с това може да има и други обстоятелства, които да обуславят по-висок размер на издръжката от минимално установения.

Какъв максимален размер на издръжката може да бъде присъден от съда? Няма разписани точни критерии, при наличието на които да е регламентирано какъв точно трябва да размерът на издръжката. Законодателят е регламентирал само минимума. Нормативно не е определен максимален размер на издръжката. След анализ на всички факти и обстоятелства, Вашият адвокат може да ви посочи приблизителен размер на база съдебната практика.

Точен отговор какъв размер на издръжката би присъдил съдът не може да бъде даден, защото при определяне на размера на издръжката се отчитат в съвкупност възрастта на детето, нуждите на детето и възможностите на двамата родители. Погрешна е представата, че се изследват само възможностите на единия родител. Съдът, за да определи размера на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права, определя общата текуща месечна издръжка, която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на детето си, за да бъдат посрещнати не само базовите нужди на детето от облекло, храна, отопление, медицински грижи и медикаменти, занимателни и учебни пособия, но отчита и нуждите на детето за задоволяване на естествените потребности на всяко дете от социален живот и развлечения. Тоест съдът взема предвид наложителните разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да нарастват, но не и да намалеят. Така определеният общ размер на текущата парична месечна издръжка съдът разпределя между двамата родители, като грижите и усилията, полагани от родителя, който непосредствено отглежда и възпитава детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него ще възложи по-малък дял от паричната издръжка, а на другия родител ще възложи по-големия дял от паричната издръжка.

Ирелевантно е дали заплащането на издръжка би създавало затруднения за родителя, тъй като задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно. Тази безусловост е с цел да се осигури на детето начин на живот, позволяващ да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.

За какъв период назад може да се претендира издръжка?

Никак не са редки случаите, в които издръжка не е плащана с години и родителят, който отглежда детето, счита, че  съдът ще осъди другия родител да я заплати. За съжаление в тези случаи се налага да се цитира разпоредбата на чл. 149 от СК: „Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска“. Родителят ще трябва да преглътне възмущението си, че това е крайно несправедливо, защото според нашата житейска преценка дори да намираме нормата на чл. 149 от СК за несправедлива, тя е императивна и изрично ограничава периода, за който може да се търси издръжка на непълнолетен за минало време – една година назад от датата на завеждане на исковата молба.

Моят съвет е винаги да опитвате лично или със съдействието на опитен адвокат да договорите извънсъдебно размерът на издръжката. Добре е постигнатото съгласие да закрепите в писмено споразумение. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК дава възможност на родителите, когато не живеят заедно, да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди постигнатото от тях споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съдът ще провери само дали са защитени правата на детето и дали споразумението не противоречат на закона, след което ще утвърди постигнатото съгласие в съдебно решение, което е задължително за страните.

Да се обърнете директно към съда той да определи местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му трябва да е краен вариант, тъй като не винаги едно такова съдебно производство може да ви донесе максимални резултати.